В крак с времето

Сега, след като утихна пискането около колоритния бъзик с паметника на съветската армия, ще взема да си изложа накратко и моето мнение. Тъй де, нали съм свободен човек. Абсолютно ми беше безинтересно да слушам три дена писъци и вой от различни страни , защото за мен всичко беше режисирано с подготвено медийно отражение. Никой не може да ме убеди, че ей така в понеделник сутрин, един журналист си е правил сутрешния крос и е съзрял вандализма в кавички. В тази държава нищо от случващото се няма случаен характер. Имам достатъчно наблюдения и съм си създала мнение, че новините се създават, за да създадат атмосфера за някой , за да си проведе политиката. Точка. Не ми е мисълта сега за това , а случайно или нарочно, аз видях една силна метафора в случилото се. Не мога да твърдя , че автора е имал такава цел да създаде подобна метафора , едва ли е толкова интелигентен.


Та значи, моето негативно отношение към силното американско присъствие в нашето ежедневие не е тайна за никой, който ми чете драсканиците. Претворяването на съветските войници в новите американски герои, аз видях олицетворение на новите ни „освободители“-окупатори. 

До 89-та се кланяхме на едни герои и им издигахме паметници , които ни служеха за пътеводна светлина в комунистическото ежедневие, сега си имаме нови герои, които са настоящите ни еталони за подражание .

Дядо Коледа – цяла индустрия, която доста се е отдалечила от Рождеството.

Спайдърмен -цяла индустрия, покичен даже на толкова българските ни мартеници.

Оня палячо от Макдоналдс – цяла индустрия , която сериозно се опитва да замени традициите ни в здравословното хранене.

Другите не ги познавам не искам и да ги зная. 

Само лейди Гарга липсваше и можеше поне на опашката да и намерят роля, за да завърши кича на новите, хитро натрапени ни герои.
Слушах едно момче като се пенеше по ТВ-то и с такъв мил патос ни проповядваше за благините на американската икономика, че за пореден път ми доказа какви сме надупеци българите. Вече 20 години ги слушам , как за някои хора светът започва и свършва с Америка. За тях други държави не съществуват. От други държави няма какво да почерпим като опит. Америкаа Америкааа ....Русияяя Русияяя...
Ако не харесваш Америка значи си за Русия , ако не харесваш Русия значи си за Америка ...
Това е! Съветските герои , след 10-ти ноември автоматично бяха заместени с американските такива и понеже тези нищо не са дали на света като имена , веднага мястото се запълни с тяхната мощна индустрия -пропаганда на шарен консуматорски живот изпразнен от дълбоко съдържание. А къде е България !? Ами няма я ! Тя е някъде там между голямата война , която водят помежду си привържениците на едните и другите. Единият окупатор-освободител е изфъшкан от новия-модерния. Днес от Москва се сърдят, че им осквернили светинята, с която са ни препикали, утре пък от Вашингтон ще блеят , че сме намигнали на Москва. Не знам ,не може ли да сме просто европейци с български интереси.


От друга страна обаче, ако приема , че авторът е нямал толкова дълбок замисъл, шаренията кефеше и изцепките за затвор, са смешни и комични на фона на толкова сган , където се разхождат необезпокоявани по улиците.
Все пак съм против в държавата да се бутат вече построени паметници. Историята и времето са по-силен фактор, отколкото ината или политическите убеждения на някой си. При нас ми се струва , че винаги са владели прекалено силните емоции. Каквото и послание да носи един паметник, то той е отражение на епохата , когато е създаден. Когато се рушат паметници се руши история. Това го заявявам абсолютно безпристрастно като страничен наблюдател. Един паметник може да бъде , както с голямо значение за настоящето на хората, така и свидетелство за властващата простотия на едно поколение.
Практично погледнато, за всяко нещо са изразходвани суровини и ресурси и може по със мисъл да се подхожда по въпроса.
Ако от дълбока древност някои си мюсюлмански завоеватели не бяха рушили всичко по пътя си, сега щяхме да имаме много повече останали паметници на културата и свидетелства за отделните периоди от историята ни. А сега отиваш на една гола поляна и ти говорят : тук е имало някога еди какво си на еди кой си и ти гледаш като теле в пространството , показват ти картинки и графики, ама си е друго обекта да си е на мястото.
Против съм и събарянето на мавзолея , всъщност тогава започнах да ги намразявам СДС. След като не си сложил камък върху камък , кой си ти , че ще рушиш? Някога са налети много пари в тази постройка. Сега може с още малко да се освежи и да се използва по предназначение. Искате да забравим , че е имало комунизъм ли? И защо? За да може новото поколение бързо да влезе в бъдещето пак с вас на чело.
Хубави или лоши, паметниците трябва да си останат като свидетелства, че в този и този период тук е имало история! Ако за нас сега те носят някакво негативен смисъл , след две поколения те може да са атракция и нищо не означаващи туристически обекти. Сега ако французите имаха Бастилията, луди пари щяха да изкарват от билетчета. А пък германците от къв зор си пазят концентрационните лагери ? Сигурно от голям кеф , че в даден период са се чувствали като владетелите на света и не могат да се разделят с черното си минало.


Едно дребно фактче от моя живот, сигурно аз съм единственият човек на земята, който няма бебешка снимка . И защо? Ами защото когато са ме снимали като бебе , майка ми направила на една обща снимка зайче на баба ми и тя се ядосала и осветила лентата. Толкова! Заради простотията на едната и ината на другата , аз сега нямам нито една бебешка снимка . По фотографски документи съществувам от три годишна възраст нататък.
Толкова за историята.