Обективността я нарекоха безотговорност!

Предпочитам да го изговоря това , вместо да се направя, че не съм чула, че не съм видяла , че не съм разбрала, да превключа на другия канал...

С избухването на демокрацията, избухна и събирането на средства за персонални каузи на болни хора. Сумите , които се набират, са със стряскащи цифри дори за българите от заможните прослойки. Хората, които търсят помощ от нас обикновено са обречени, а за да опрат до нас да молят за помощ, вече са удобно ритнати от системата на здравеопазването. За техният проблем или няма достатъчно пари за лечението, или апаратурата в нашите болници не струва, или няма капацитети да ги лекуват по нови методики. А на някои даже им казват нещо от рода на „А бе вие така и така сте обречени , ами опитайте на ваши разноски в чужбина , пък дано Господ да се смили над вас“. Колко удобно само!

Животът е най-ценното ни притежание и хората се хващат като удавници за сламки след като са отритнати от държавата си.

Нямали сме социално общество! Защо нямаме социално общество? Защото някои хора си мислят, че социалното в обществото е запазена марка на социалистическата партия – бивша комунистическа. А това е дълбоко погрешно схващане.

Слушам политиците като си подхвърлят нападки , че тези започнали да клонят към социално правителство, на онези политиката им била уж дясна, ама и те завили на ляво... Няма такива работи господа.

Според тълковния речник :

социална, социално, мн. социални, прил.
1. Който се отнася до живота на хората в група, в общество; обществен.
2. Който се отнася до отделните групи в обществото. Социална класа.
3. Който се отнася до общуване между хората. Социални кантакти. Социални клубове.

Така че според това тълкуване, грижата за човека, няма и не може да има партиен характер. Това означава, че при всяка една власт и правителство , грижата за човека, от всички раси и религии, от всяка една прослойка, трябва да е номер едно приоритет на държавата, за да имаме истинско развито социално общество. Това по-скоро са християнски приоритети отколкото партийни такива.

Болните хора в държавата са приоритет на самата държава, защото те са част от това общество.

Вече 20 години наблюдавам безхаберието на държавниците ни към това , какво се случва. Нещата вече са така поставени, че ако имаш пари, известен си и имаш връзки в медиите, да съобщиш на света, че си болен и искаш да живееш , само тогава имаш шансове да опиташ да оцелееш. В такъв случай разбирам, че животът се превръща в едно доста егоистично начинание, привилегия на заможните.

Снимката е от http://www.telemaniac.com/reporterite-250207

Това е зверски жестоко, когато въпросът се отнася и за деца. Жестоко е да се организират кампании за събиране на средства на отделни деца, само защото родителите имат познати в медиите, имат връзки и са по-отракани. Ами другите деца? Знаете ли какво преживяват те , когато мама и татко са с минимални заплатки и нямат пари дори да почерпят донорите на кръв, пък камо ли да водят детето на лечение в чужбина за 100000 евро. Мама и татко нямат приятели тук и там , които да подемат кампания за спасяване на обреченото им дете.  

Знаете ли, че нашата Ани , докато се прощаваше с живота , през цялото време от очите и са текли сълзи и си замина от този свят, само за 1 година от откриването на левкемията. Кой да събере парички на нашата Ани, като майка и и баща и са от село, обикновени хора и могат само да гледат с тъга, как заможните с връзки правят манифестации . Къде е държавата в този случай? Къде е социалното ви общество? Защо за Ани няма парички за лечение в чужбина? Защо държавата изправя един срещу друг заможни и бедни , нали в страданието и на оня свят всички сме еднакви? 

Преди да ми се нахвърляте , се поставете на мястото на всички онези обикновени отчаяни хора, които могат само да мечтаят за подарени дни и някой да им спретне концертче в тяхна чест. Защото концертчетата, които си спретнахте по няколко повода, по размах на кампанията изглеждаха така, сякаш трябваше на всяка цена да спасим живота на гения Леонардо! А нашата Ани?

 Социалното общество, обезпечава всеки един български гражданин, от богаташа до последния мангал. А за да няма пари това да стане, е виновна огромната ви лакомия!

Другата ми голяма тъга, е опита на държавата да закрие социалните домове. Наблюдавам и наченки на кампания, домовете за деца с умствени увреждания да бъдат съкратени, като целта ще е тези деца да останат в семействата си.

Това е вторият опит на държавата да си ритне проблемите и да си измие ръцете.   

Във всяка държава по света има социални домове , както за нормални така и за психично болни или увредени деца. Това, че държавата се грижи за тях, показва колко е развито обществото. Друг е въпроса , че те толкова са напреднали с материала , че имат създадени и частни такива, но ние още не сме пораснали толкова , за да го обсъждаме това. 

Снимките са от http://dariknews.bg

Вместо да затворите социалните домове за изоставени деца, по-добре помислете как да се справите с бума на раждаемостта при малцинствата. Винаги ще има нужда от социален дом. Това, да търсиш добро приемно семейство в България, на фона на този глад и мизерия ми се струва кауза пердута. Ще накарате циганите да си избиват децата, запомнете го това. Те са толкова примитивни , че окото им няма да мигне, щом сега с такава лека ръка ги зарязват. Контейнерите и храстите ще се напълнят с умъртвени новородени. По-добре им водете здравна просвета и им преподавайте полова култура. По едно време им раздаваха от гинекологиите безплатни спирали, хапчета и презервативи. Има начин. Интересувайте се от световния опит и ще го откриете решението.

Това да затвориш социалните домове ми се струва много уродливо решение. Никога не можеш да знаеш на човек в живота как ще му се стекат обстоятелствата, за да си програмираш живота. Деца остават сираци и не по тяхна вина. Мой близък, остана вдовец с близнаци при раждането им и в дом му гледаха децата до 6 месечната им възраст. Може да си тежко болен и да не можеш да си гледаш детето, може да ти се наложи да идеш в чужбина в този голям глад и да няма на кого да си оставиш детето ...всичко може . Живота е толкова сложен и непредсказуем, че само недалновиден може да прибегне до такава мярка. Липсата на средства не е оправдание. 

Тук ще напиша и моята позиция за умствено болните деца. Който не се е допирал до този кошмар, той въобще си няма на идея за какво иде реч.

Снимката е от Google

За мен , това е най-голямото наказание, да ти се роди увредено или психично болно дете. Когато това ти се случи , имаш чувстсветът ти се стоварва отгоре, имаш чувството , че си арестуван, че за теб жвото , че ивота свършва, и ти предстоят безкрайни мъки до края на живота ти. А в комбинация с държавата, в която живееш , направо се чувстваш обречен. Да гледаш психично болно или увредено дете, не е по силите на всеки. За това се иска голяма психическа и физическа издържливост. А когато си сам и никой от институциите не ти помага, тогава си мислиш , че ще полудееш. Абсолютно ги оправдавам хората, които изоставят в дом такива деца. Първо, в един такъв дом има медицински персонал и обучени специалисти как да работят с такива деца. Второ , раждането на едно такова дете в семейството, автоматично поставя бракът на изпитание и възможността това семейство да си роди здрави деца. Приемете го, че има и страхливи хора, които не могат да се справят. Приемете, че има и малодушни хора, които искат да избягат от проблема. Това са все човешки чувства, които започват да те тресат , чак когато ти се стовари на главата. Ние трябва да бъдем хора и да им влезем на тези хора в положението, без да ги сочим с пръст и да изливаме тонове помия на главите им.
Спасението е профилактика, профилактика и пак профилактика. Преди 20 години във всяка окръжна болница е имало кабинети за медико-генетична консултация на бременните. Бременните трябва да станат приоритет на здравеопазването. Лабораториите на професор Кременски трябва да се претоварени от работа. Колкото и скъпо да е , това е изключително важна инвестиция за бъдещото раждане на здрави деца. По този начин рязко ще намялат малформациите и вродените заболявания сред новородените и съответно тези домове ще се разтоварят от болни деца.

Гледах за децата от Могилино. Слушах много внимателно какво казват и психоложките и журналистките и мога отговорно да ви заявя , че вие въобще си нямате най-малката представа за същината на проблема. Фразите им бяха гръмки и впечатляващи, но ако отидат да си осиновят от дом , точно тези мили жени, първи ще се насочат към белите и русите деца със сини очички като звездички, дори ще си изровят връзки да се уредят. Ще им препрочетат десетки пъти здравния картон, да се уверят , че няма да им натресат болно дете . За това, голям залък лапни-голяма дума не казвай! Лесно се размахва пръстче , когато не ти е до главата.    

Всичко това го написах, защото особено много ме разстройва общественото лицемерие! Хората, които наистина познават живота в най-свинската му част , са по-умерени в говоренето!