Да ви разкажа за демокрацията

http://i.frognews.bg

За да е един народ това , което е, си носи отговорността самият той и никой друг. Много често изпадаме в патос и говорим за своите мъчители, като за пришълците от Космоса, които изневиделица са ни нападнали и опустошили, като деликатно избягваме своята отговорност за случилото се. Една от най-тежките черти в характера на българина, която според мен е виновна той да е на това окаяно дереже, е неговата къса памет. По мои лични наблюдения, българинът помни по две секунди като маймунките, или превърнато в мерни единици за време, до една, максимум две години след случката. Благодарение на това, той е особено податлив на манипулация, плюс мое предишно твърдение, че мрази да мисли. Не случайно си е създал и лафче „Най-мразим га мислим“. Той ако обичаше да мисли, щеше и да е достатъчно паметлив. Само, че в природата има и изключения, като моя милост, които успешно успяват да съхранят поне на 50% миналото.

Бях навършила 17 години, когато избухна демокрацията. Тогава живеех в един голям град, точно в центъра му и през прозореца на стаята ми, се виждаше идеално площада, на който се събираха хората да си плачат за хубаво бъдеще . Целият период с митингите и речите им, ми беше пред очите и ушите. Целият патос и въодушевление ми мина тогава през сърцето, защото просто нямаше как да останеш безучастен , когато такива събития са част от всекидневието ти. Не че не бях закърмена от баща си, който редовно псуваше комунистите и напук на ченгето, усилваше сръбското до дупка , особено когато умря Брежнев, после и Андропов и после имаше още някакъв . То тогава си беше една черна серия...

В училище ни караха да скърбим за първия, макар, че не разбирах защо, нали не ми е дядо?! Аз тогава бях в първи или втори клас. До дирекцията имаше негова снимка, как се е награбил в любовна прегръдка с бай Тошо /както го наричаха всички от народа/. После баща ми по цяла вечер ни тормозеше с радио Свободна Европа, където сред бученето излизаше един глас на жена, говореща български с акцент. Тати тогава пак псуваше комунистите, че заглушавали сигнала. Е как да порастна в такава среда, с любов към червената връзка?

Една седмица преди събитията в България, си спомням, че той пак слушаше това радио и тогава констатира, че нещо става в Европа, скоро ще дойде и при нас.

И то дойде. Само след седмица.

http://www.albatrus.org

Тогава в началото, много не разбирах какво се случва и от какво значение е, но благодарение на някои хора около мен, много бързо влязох в крачка за какво иде реч. Започнах да чета всички демократични вестници, които излизаха на пазара. Спомням си идеално първият брой на 168 часа, с един гроб на първа страница. Всеки понеделник тичах да си взема „Век 21“. Между другото „Век 21“ беше един твърде добър демократичен вестник, с много добри статии. Демокрация си вървеше естествено. Четях камари с бумажнина, слушах кръглата маса макар, че нищо не им разбирах, гледах Велико народно събрание и как някакъв генерал искаше да се гърми , но защо не помня... Всичкият екшън на демокрацията ми мина през очите. Ходех на всеки митинг на СДС, който се организираше. На тях слушах Чирков, Стоян Ганев и Петя Шопова, която после стана някаква друга, да ни обещават светло бъдеще. На излизане от стадиона, си пусках дребните левчета в една картонена кутия от обувки с надпис „Да помогнем на демокрацията“. После те сами си помогнаха , като приватизираха държавата, но за това по-нататък...После, не можех да се събера в кожата си, че само някакъв си 1 месец не ми стига, да стана пълнолетна и да си пусна гласа за демокрацията. Тогава хората заставаха като вълци един срещу друг, консервативните срещу новаторите. Имаше случаи на разделени семейства заради различни убеждения. И тази омраза продължи твърде дълго. В новото ми семейство, роднините на съпруга ми ме мразеха, че съм го навила против червените, искаха да ме отделят на отделен хладилник за това...Глупости безкрай . Ненужна омраза, която се подклажда и до ден днешен от господарите ни.

Спомням си прекрасно Лукановата зима и въведените купони. На всяко семейство от общината раздадоха купончета за най-необходимите храни. И в града ми дадоха такива. Хазяинът ми ходеше с часове да се реди за наливно олио. Бензин нямаше. Никога няма да забравя пустите широки булеварди и как вървяхме по средата, без опасност някой да те бутне. Това за един много голям град е страшно. Приличаше на онова мъртвило от филмите за бъдещето. Градският транспорт, само от време на време, влаковете с огромни закъснения. Като тръгнеш за някъде не се знаеше кога ще стигнеш. По телевизията пееха „Времето е наше“ , а някакви непрекъснато се наддумваха на кого било времето, накрая установиха, че било на Левски, защото казал „Времето е в нас и ние сме във времето“. Само ,че Левски е отдавна умрял и не може да стане от гроба, да ни оправи бъкиите. Абсолютно никому ненужни спорове и изхабена енергия.

Тогава магазините се изпразниха като пометени. Хората имаха спестени пари, а нямаше какво да си купят с тях. Тогава гениалните родолюбци, решиха да осмучат този ресурс, за да може хората да огладнеят и да започнат да тъгуват за миналото, и така да си осигурят стабилен електорат. Времето показа, че са го измислили гениално. Създадоха криза в държавата, създадоха кредитни милионери, създадоха спекула с долара и в крайна сметка, за кратко време опапаха парите на хората. Тогава умните изчезнаха с екскурзии на запад, преди да падне мандалото, после другите плащаха големи суми на разни фирми фантоми да ги изкарат зад граница, в нормална държава. Изведнъж хората се оказаха като посрани дЕца. Толкова години държавата се беше грижила за всеки , а сега изведнъж хвърлиха децата си на вълчето време , без да знаят как да оцелеят. Същевременно от където трябва им набиваха в главите „На ви демокрация сега“.

На всичкото отгоре се роди, личната жандармерия на нашите господари – великите борци, после станали мутри, а сега лъскави бизнесмени. Това беше точно 93-та, когато за пръв път чух от мой познат, да говори за борци по Слънчев бряг и Златни пясъци. Наложи му се на човека тогава да ми обясни , че това не са познатите ми спортисти. Тогава бяха намерили едно убито момче и момиче заровени в една дюна и по този повод се осведомих, че са ги убили борците, а по телевизията друго говореха.После, всички вече знаехме кои и какви са борците, чак по-късно разбрахме тяхното значение в схемата.

http://pro-anti.net

Тези хора всяваха страх и ужас във всеки един нормален хрисим човек. Можеха да те претрепят ей така, само защото лошо го гледаш. По-добре въобще да не го поглеждаш.

Тогава, наред със срива на банките, изпразнените ни джобове и борците, дойде големият Виденов глад. Курсът на долара скочи до небесата само за няколко дена, като удари 4000 лева за долар. Тогава мъжът ми вземаше 5600 лева заплата. От магазините изчезнаха отново храните. В нашите магазини, бяло саламурено сирене въобще спряха да зареждат, защото цената му стана 4000 лева, пък за кашкавал да не говорим. Спомням си, че бях дала пари на познат да ми купи от големия град една буца, да имам за попарата на детето. В една кесия имах малко пудра захар и я пазех за млякото му. Тогава пакет захар стана 2000 лева. От детската градина ни извикаха на събрание родителите и ни задължиха, всички да занесем каквото имаме, за да ни хранят децата, иначе трябвало да затворят. Топлото си беше направо лукс. Единствената нафта заминаваше за училището и детската градина. Хората работеха за мижави заплати, без осигуровки и трудови договори, което сега им излиза през носа, защото не могат да се пенсионират и с целият си цинизъм им казват , да сте си търсели правата. Кви права бе братчееееее? Ние бяхме и си оставаме добитък! Хората тогава не живееха, ами съществуваха. Толкова омраза съм насъбрала срещу господарите си, че всеки , който ги изрине, ще му паля свещи докато съм жива.

http://e-vestnik.bg

Тогава започнаха и митингите. На онзи януарския студ, аз ходех с бебето си да обикаляме и да протестираме. От Дарик радио се лееше патриотична атмосфера, водещите приканваха хората да правели чай и кафе да носят на барикадите...Цирк голям! Мира Баджева, тогава младичка репортерчица, разказваше с ококорени очички, колко било страшничко там... Страшничко ли? Трябваше да ви напукат яко главите тогава, за да не поминувате повече за мирен преход. Насилието тогава беше толкова, колкото ви трябваше. Дозата беше регулирана,толкова, колкото им е необходима на новите демократи, за да озаптят раята за следващите 4 години.

http://www.monitor.bg

Другият ми ярък спомен от тези дни беше, когато другарят Румен Овч., като министър на енергетиката по него време, заплашваше Диляна Грозданова, че ще спре тока на БНТ, защото даваха син екран в знак на протест. Сега другаря Овч. е все още желан събеседник и ментор на много обзорни предавания. Какъв прогрес и развитие само в българското общество?! Нямам думи. Този колкото пъти го видя, толкова пъти се сещам за тогава и за неизменно присъстващата му, нагла усмичвчица в ъгъла на устните.

Тогава, когато аз мръзнех на студа, отстрани ми се подхилваха познати като стояха само от страни и запазваха безопасно разстояние. Точно тези после, навлякоха костюмите и тръгнаха да стават големи политици. Дори вече не ме познаваха. Ще кажете, ти не си намазала и за това сега така. Моля? С този акъл дето го имам, ако съм била възпитана да се продавам, сега да съм на видни места. Тогава ме викаха да съм ставала член на СДС или поне на младежкото. Моля? Нямам нужда аз от такива неща. Това не са ми приоритети в живота. Направо тогава Господ ме е пазил да не се омърся . Сега щях да се мразя ако бях позволила да ме употребят. Стига за мен, аз не съм важна. Разказвам ви за демокрацията ни, така както ми се е случила на мен.

http://www.bulgarica.com

Когато комунягите сдадоха властта, камбаните на Александър Невски биеха и Костов гледаше под ъгъл 45 градуса към хоризонта и ни обещаваше „Ние няма да ви излъжем, ние няма да ви предадем!“ Мда! Това беше само до изборите!

В първите месеци, хората летяха на крилете на въодушевлението , сякаш се бяха освободили от някакво иго. Скоро изтрезняхме, аз по-трудно, защото съм идеалистка и не обръщам твърде внимание, на съдраните си цървули в такъв момент. Да, обаче нещата загрубяха, защото на моят съпруг , така и така, все не му даваха заплатата. Едно лайненце, което стана младо депутатче от СДС, редовно минаваше и преслушваше касиерката им за пари. Поне така се носеха слуховете. Минавало и и казало , дай колкото имаш, че отивам към морето. Ако щете вярвайте, 3 години изкарахме в кански мъки без пари. Гледах 20 кокошки, на които продавах яйцата и си купувах хляб, сирене и олио за седмицата. Тогава що не започнах и бурени да готвя. Моят мъж от тогава ми е забранил, да му споменавам супа от карфиол, нещо с което сега се превъзнасяте. Веднъж се прежалихме и си купихме малка питчица кашкавал от стотина грама и беше радост голяма. Мислите, че ви лъжа? Хахахахах ситият никога не е вярвал на гладния. И въпреки всичко, не можех да повярвам, че всичко това ми се случва по времето на Иван Костов. Аз, която като го гледах по телевизията, все едно виждах родитела си, до такава степен съм била заблудена. Нищо чудно. Днес пак го гледах при Росен. Все същата лисица, спокойничко и благо говори, само че няма вече кой да му вярва.

Изтрезняването ми дойде, когато започнаха да заплашват колегите на мъжа ми, да си затварят устата, ако искат да стоят на работа. Тогава синдикатите бяха с властта и работниците бяха изоставени на произвола. Абсурд беше да тръгнеш да си търсиш правата. Те три години не вземаха заплати и сега имам едно листче, на което пише колко има да взема, плюс детски за три години. После ги натикаха в един хангар около една печка от варел да ги топлят за икономия, но не ги изпратиха на борса. Така властта, си оправяше процентите безработица за статистиката. Ще ми говори сега онова консомолско секретарче, че сините били закарали България в Европа. Закарали дръжки. Докараха последният глад и мизерия. Такъв страх ги тресеше хората по негово време, че не смееха да гъкнат. И най-важното, че се чувстваха в безизходица. Червените ги минаха, сините ги довършиха! На кого да вярват вече?

В резултат на това, се извърши и голямото преселение на населението. По-предприемчивите изчезнаха зад граница, а другите отидоха в града, подир откраднатите им пари. Така , че драги софиянци, не се сърдете на хората от провинцията, които населиха голямото ви гето. Те просто си търсят прехраната, от която ги лишиха големците от големият град. Точно така! Мутрите ни разсипаха местната икономика и инвестираха парите в София и Черноморието.

Моето родно място си имаше твърде добре развита местна промишленост, хората се ширеха в двуетажни къщи и ядяха и пиеха като за последно. На никой не му минаваше на ума да идва при вас. Сега живея на едно забравено от бога място, в което липсват прогресивните хора. Така, че сега ще търпите селянията и няма да се оплаквате.

http://www.sarakt.org

На фона на това, се появи спасителят от Мадрид, за което съм му благодарна и до ден днешен.

Тогава видях истинското лице на хората, на които се кланях толкова дълго време. Вие може да сте забравили, но аз прекрасно си спомням цялата пропаганда, всичките днешни политолози и социолози как се държаха тогава и какво говореха. Всички социологически статистики, даваха резултати за победа на СДС. Злобата в лексиката бяха нещо от това, , което чувате към днешна дата. Някакви хора, които гледам и днес , говореха с пяна на уста, зачервени като маймунски задници . В един момент даже си мислех, че нещо ще им се случи. 

http://antipropaganda.comxa.com

При Явор Дачков тогава, ходеше един огромен човек, който имах чувството , че ще смачка стола и двамата така се надпреварваха да ни плашат , какво ще стане ако Симеон спечели изборите, че в един момент ми станаха комични с езпомощността си. За всеки средно интелигентен, му беше ясно, че тези си отиват и от ужас, че изпускат властта ще превъртят. Сами си го направиха, никой не им е е виновен. Хората са казали ГЪРЛО ГЪЗ ЗАТРИВА!

За да бъда съвсем обективна, на господин Дачков, много му харесах филма за Божи гроб, но другата му слугинарска журналистика е пълна отврат. Такъв си остана и до днес. А там разни Мирки, Кънчо, Мънчо, Тренчев, Менчев и Андрей, и ...извинявам се когото забравям, не е умишлено, тогава ги видях колко пари струват. Те говореха това, което им нареждаха господарите. Надпреварваха се да ме убеждават , колко пагубно бъдеще я чака България ако дойде царя, измисляха си проценти, после пък след изборите дълго се обясняваха, защо не им се съвпаднали резултатите и има толкова голямо разминаване. Това помните ли го? Голям цирк беше! С глас съм се хилила, леля Мира като излезеше да обяснява за статистическата грешка хахахаха. Е разбирам ги, трябваше да оправдаят съществуването си и за напред в ефира. Нали трябваше тънко да провеждат политиката на господарите.

Сега бих искала да им кажа на тайфата и най-вече на леля Мира, че ако се случа да съм студентка при нея , с кеф ще зарежа университета, в който преподава. Толкова съм им набрала на тези клоуни, които ми се правят на всичкото отгоре на шампиони, в някакви закуски. Ако това са шампионите на България, направо си е кеф да имигрираш. Тези хора с лъжите и клеветите си, ми нараняват ежедневно чувствата, щом ги видя на екран.

И дойде великият ден, в който Негово Величество Симеон II спечели не с 20% процента , както му предричаха , ами с цели 43,8 мисля че бяха. 

Още ми е на първа страница на вестник Труд мисля, че беше, в цял ръст , крачещ с един хубав костюм. Кеф голям! Тогава Иван Костов се разсърди на българите за няколко години. Голяма работа. И аз съм му сърдита до ден днешен. Спомняте ли си с какви големи циркове успя да се регистрира царя? Накрая успя от партията на българските жени. То големи шашми бяха тогава. Как можете да ги забравите тези неща? Та това е почерка на политическата ни върхушка, който го гледаме към ден днешен. Това , което гледате днес, не ви ли е нещо като дежавю? Ами като сте с къса памЯт , за това ще ви онождат непрекъснато.

Когато дойде Дедо на власт , тогава чак в държавата нещата започнаха да си идват лека по лека по местата.

Каквото искате ми говорете, но тогава той прекрати разкола в Българската Православна Църква.

Тогава за сефте, задължиха работодателите да сключват трудови договори и да плащат осигуровки, а това знаете е основно за за една икономика. Спомням си , че тогава бях започнала работа в една фирма, стоях там 8 дена и за 8 дена ми платиха стаж и здравни осигуровки. Това вече е нещо! Нека някой да си направи труда и да изследва дела на сивата икономика преди него и след това.

По негово време ни приеха в НАТО и благодарение на него ни приеха в Европейския съюз. По негово време спрях да слушам редовно новини, защото настана едно спокойствие и сигурност.

Но червената паплач не спи. То не бяха гори и имоти. ..Вие сте интересни хора. Може ли на всички баби реститутки да им върнат по цели улици с магазини и предприятия , а на него, който е монарха на държавата, да не му върнат имотите? Кога ще си промените колхозното мислене не знам? Излизат с някакви исторически бележки, какъв аристократ бил, какво му се полагало от държавата ни? А на вас , които окрадохте цялата държава, и я изнесохте в куфарчета, на вас какво ви се полагаше? Вие по коя линия се имахте за аристократи, по червената ли? Тези, които имат да ни дават пари за три години и ми разсипаха родното място, на тях по какви заслуги им се полагаха тези блага? Ами тези хотели по морето, дядо ви в Кремиковци ли ви изкара парите за тях? Не ви ли е срам? Окрал ви бил горите и ги натоварил на трена за Европа и връх Мусала го повдигнал с кран да си го носи в Мадрид. С вашите дребни душици, е толкова лесно някой за отрицателно време, да ви насъска като кучета . Върнаха по цели цехове от предприятия на хора, които не знаеха как да ги управляват. На тях може, защото бяха от вашата номенклатура , а на царя да му върнете дворците не може?! Не стига, че му разсипахте цялата покъщина и ценни предмети , ами сте и нагли. На всичкото отгоре сте прости и невъзпитани, да го кълнете и да злорадствате на нещастието със сина му. Защото ако не беше Симеон , щяхте да видите Европа през крив макарон. Много хубаво ви отговаряше -Когато му дойде времето. Какво има да се обяснява на главанаци като вас. Та вие въобще не говорите на един език. Нали виждам, какво се случва днес на всеки, който влезе във вашия водовъртеж да се разправя. По негово време ги нямаше тези безкрайни скандали. Всичко зависи от главата . Просто и ясно.

Е, успяхте да го омаскарите. Замина си. Когато дойде Станишев на власт , само му казах на мъжа ми- Сега ни чакат 4 години застой.

Сега се оказва, че хората огладнели в последните 2 години. Преди вземахме по 1000 евро пенсии и 2000 евро заплати и олиото не беше пак по 4 лева.

Истината на последното управление беше, че другаря Станишев стоя на власт 4 години, благодарение на социалните програми, които другарката Масларова измъдри. Там отидоха всички средства, които бяха заделени за държава. Другата по джобовете естествено. Тези пари бяха събрани актив от управлението на Царя. На тези им беше твърде комфортно , както винаги. Сега не се чудете защо няма пари и защо е трудно.

Нямам повече какво да кажа по темата за демокрацията. Вярвам, че поне 5 години назад, вече имате памет.

Само не разбрах, какво стана с онези милиарди излишък, които имахме една година преди изборите?

Е, от кои съм според вас?