"Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат. "
Матей 7:6
Аз определено се имам за цункана от Господ, нещо , което твърде не се нрави на достатъчно хора, което обаче не им пречи, да грабят с пълни шепи от МЕНЕ!
Като вярващ човек съм повече идеалистка, което естествено ме прави безкрайно глупава , за да раздавам безвъзмездно идеите си, мислите си , хрумванията си . Обаче тук за няколко години успях да порасна или по-точно с шамари и ритници ме смъкнаха на земята.
За какво става въпрос?
Преди две години, като страстен почитател на музиката и силна родолюбка, страдах, за поредният ни провал на Евровизия, когато нашият херувим се сгромоляса. Тогава той излезе и ни подхвърли в ефир, че България никога няма да е финалист на Евровизия , понеже сме нямали зала.
На талантливия човек, хрумката за нещо велико, може да му дойде от всяко едно нещо , което на пръв поглед може да е нищо съществено за един неталантлив такъв.
Та както си медитирах и се реех в пространството един следобед , анализираща за себе си, защо сме винаги на опашката и изведнъж се загледах в любимата си фиба, която беше пред мен и в нея видях оригинален покрив за зала, от тези нетрадиционните , които са в арабския свят.
Но това беше страхотно! Въображението ми за кратко време ми нарисува целият пейзаж. Какво по-хубаво от това , да си посторим зала на морският бряг, близо до развитият туризъм , която ще олицетворява символа на България -РОЗАТА.
Естествено като последна простакеса , си споделих идеите на едно място и вот тебя , след две години, Христо Стоичков се явява с негов проект на стадион в София.
Моля? В София? Моята РОЗА ще я осерат за стадион и при това в София?
Драги господа-мутри, ако щете ме гръмнете, но РОЗАТА си е моя и само моя!!!
Тя трябваше да е част от комплекс наречен Розариум , който щеше да е олицетворение на духа на България. Това трябваше да е перличката на сърчицето България, на най-хубавото място, на българското черноморие. Представях си паркове със засадени редки рози от цял свят като градината в Балчик. Парк , където да творят художниците. Парк на занаятите като Етъра. Парк с изложение на всички традиционни български лакомства и прочие...Това трябваше да е зона в природата, далеч от данданиите на модерния свят.
И понеже съм Моцарт и само някои неща споделих на Салиери и вот тебя, моята РОЗА до летище София, като на свинче -звънче, осакатена и опърпана , нещастна препикана и осрана...проектирана по най-комерсиалния и некадърен начин.
Освен това до голямата зала имах идея за две по-малки, едната от които нещо като търговски център, а другата никога не съм споменавала какво ще е няма и да спомена. Трите сгради като малко букетче...Даже мутрата ги нарече "трите фукли"...
Фукли....ебаха ми майката за пореден път.
Да сте живи и здрави!
Ето една фиба и едно развинтено въображение как сега ще ми застрашават живота и ще ме наричат шизофреничка, защото някой си иска да се накичи с моите идеи да добие чест и слава.
Поне да не бяха в София...
Ето една фиба и един грозн проект за стадион





Няма коментари:
Публикуване на коментар
Към хората, които искат да оставят коментар нека знаят, че не съм наложила абсолютно никаква модерация и предварително одобрение на вашите мнения. Ако не си виждате мненията вината не е в мен. Аз също не зная за тях! Тези които се появяват под публикациите ми са под чужд контрол и преценка. Това е нашата демокрация!