Да те направят на луд

Скоро се загледах в този филм. Ще го търся в торентите да го изгледам задълбочено на спокойствие. 
Когато го гледах ми настръхна цялото същество и стомаха ми се сви на топка. Почувствах пълна безпомощност и обреченост. Намирам че голяма част от пресъздадената обстановка във филма е характерна и за нашата родна действителност. Който не си е имал вземане даване с ченгета , той не знае на какво са способни,за да ти съсипят живота, и че диагнозата шизофрения е първото нещо, което ще ти сложат. Препоръчвам на който не го е гледал, да го гледа. Явно тъмната страна на света, в който живеем е прекалено мръсна и прекалено еднаква, за да обвиняваме даден строй за подбудител. Те явно по този начин добиват сила, за да могат да управляват държавите си, а в по-глобален мащаб и света.


И все пак тази жена беше част от едно малко или много гражданско общество, със силно присъствие на църковните членове в живота им и с дълбоки основи на морала им, за да пренебрегнат страха и да се застъпят за нея. А какво ще прави една сама жена в нашето общество, ако попадне в подобна ситуация? Кой ще се застане зад нея? Кой ще си наруши спокойствието или ще пренебрегне кеша и облагите, които ще му предложат, за да работят срещу нея? 
Ще си изгние в някоя лудница. 
Голямата разлика във възпитанието.


Резюме на филма копирано от Уикипедия:

През 1928 г., в Лос Анджелис, самотната майка Кристин Колинс (Джоли) се връща един ден вкъщи, за да открие, че деветгодишният й син, Уолтър (Грифит), е изчезнал. Отец Густав Бриглиб (Малкович) дава гласност на бедата на младата жена и нейното нагодуване срещу Полицията на Лос Анджелис поради тяхната некомпетентност, корпуция и извънседбни наказания, раздавани от "Въоръженият отряд", ръководен от началник Джеймс Е. Дейвис (Феоре). Няколко месеца по-късно, казват на Кристин, че синът й е открит жив. Полицията организира публична среща, вярвайки че положителната публичност ще повлияе добре на скорошните критики към управлението. Въпреки, че "Уолтър" (Конти) твърди, че е синът на Кристин, тя казва, че не е. Капитан Джей Джей Джоунс (Донован), началник на отдела за малолетни към полицията, настоява, че момчето е Уолтър и принуждава Кристин да го прибере вкъщи за "пробен период".

Когато Кристин твърди, че има физически различия между "Уолтър" и сина й, Джоунс изпраща лекар да я провери. Той казва на Кристин, че "Уолтър" е по-нисък заради травма, следствие на която гръбнакът му се е свил, а мъжът, който е отвлякъл Уолтър го е обрязал. Вестниците публикуват история, в която обвиняват Кристин, че е неспособна майка. Кристин се среща с Бриглиб, който й казва, че това е постановка на полицията, която цели да я дискредитира. Той също й казва, че корупцията е широко разпространена в полицията, и че "Въоръженият отряд" управлява улиците на града. Учителката и зъболекарят на Уолтър дават на Кристин подписани писма, потвърждаващи, че "Уолтър" е измамник. Кристин организира пресконференция, на която разказва своята история. По заповед на Джоунс, Кристин е отведена в психиатричната клиника на Лос Анджелис. Там тя се сприятелява с пациентката Карол Декстър (Райън), която й казва, че тя е една от няколкото жени, затворени заради това, че са се изправили срещу полицията. Д-р Стийл (О'Хеър) смята, че Кристин халюцинира и я принуждава да взема таблетки за регулиране на състоянието. Стийл казва, че ще я освободи, ако тя признае, че е сгрешила за "Уолтър". Кристин отказва.

Детектив Ибара (Кели) е повикан в едно ранчо в Уайнвил (днес Мира Лома), Калифорния, да организира депортирането на 15-годишният Санфорд Кларк до Канада. Чичото на момчето, Гордън Норткот (Харнър) среща Ибара по пътя му и заради това избягва. Кларк разказва на детектива, че Норткот го е принудил да участва в отвличанията и убийствата на близо 20 деца и идентифицира Уолтър като едно от тях. Джоунс казва на Бриглиб, че Кристин е принудително задържана, за нейно добро, тъй като е преживяла психически срив. Джоунс заповядва Кларк да бъде депортиран, но Ибара успява да накара момчето да разкрие мястото на убийствата. Бриглиб урежда освобождаването на Кристин, като показва на д-р Стийл вестник, в който са разказани детайли за убийствата в Уайнвил и Уолтър е назован като възможна жертва. "Уолтър" разкрива, че е искал да си осигури транспорт до Лос Анджелис, за да види любимия си актьор Том Микс, и твърди, че полицията му е казала да лъже, че е синът на Кристин. Норткот е заловен във Ванкувър, Канада. Кристин си наема адвокат (Пиърсън), който да осигури съдебна заповед за освобождаването на всички жени, неправомерно затворени от полицията.

В деня на изслушването на делото в съда Кристин и Бриглиб избягва от полицията, вярвайки, че те ще опитат да я спрат да не свидетелства. Извън сградата те попадат на хиляди протестиращи, искащи отговори от града. Изслушването е накъсано от сцени от делото на Норткот. Съдът заключава, че Джоунс и Дейвис трябва да бъдат свалени от пост и извънсъдебните случаи на интерниране от полицията, трябва да бъдат преразгледани. Норткот е обявен за виновен за убийство и е осъден на смърт чрез обесване. Две години по-късно Кристин все още не се е отказала да търси Уолтър. Съобщават й, че Норткот иска да си признае за убийството на Уолтър, само при услоие, че Кристин се срещне с него преди екзекуцията. Норткот отказва да й каже дали е убил сина й и е екзекутиран на следващия ден. През 1935 година Дейвид Клей - едно от момчетата, смятани за убити - е открит жив. Той разказва, че едно от момчетата, с които е бил затворен, е Уолтър. Дейвид, Уолтър и още едно момче успяват да избягат, но се разделят след това. Дейвид не знае дали Уолтър е заловен отново, което дава надежда на Кристин, че може би синът й е жив.